ЖИВОТЪТ СИ ПРИБРА ЦВЕТНИТЕ БОИЧКИ.

СКЪПЕРНИК!

ВСИЧКО ПРИТЪМНЯ И СЕ СКРИХА ВСИЧКИ.

ОБЪРКАХ СЕ. САМА ОСТАНАХ. А СЕГА?

ПОСОКИТЕ МИ СЕ ИЗПЛЕЗИХА И ХУКНАХА.

ТОЗИ ХУЛИГАН МИ СЕ ПОДИГРА,

ОСТАВИ МЕ ТАКА, НЕИЗМИСЛЕНА, НИЧИЯ.

БЕЗ ТВОИТЕ БОИЧКИ СЪМ САМО СЛЕДА,

ПЕТНО ВЪРХУ ГОЛО ПЛАТНО – ЦЯЛОТО СИВО!

БЕЗ КАРТИНКА.

ЗНАМ САМО ЧЕ НЕ СЪМ ПЕТНО ОТ ЛОКВА,

ЗАЩОТО ХЛИПАМ ОТ СТУД!

СИВОТО ПЛАТНО ОЧАКВА ТВОИТЕ БОИЧКИ-

ТО МЕЧТАЕ

ДА ИМА ВЪРХУ НЕГО ЛЯТО,

МОРЕ И СМЯХ – СЪС МАЛКО ЗЛАТНО.

НО ПЪРВО Е МОРЕТО – ДА НЕ ЗАБРАВИШ!

И ЧЕРЕШОВИ ГРАДИНИ – И ТАМ КАТО ЕДНА ТРОХИЧКА-

НЕ ЗАЕМАМ МНОГО МЯСТО-

ДА БЪДА АЗ-

ВРЕД ПЯСЪКА И РАКОВИНИТЕ,

ВСРЕД СМЕХА И ЛЯТОТО,

И ЧЕРЕШИТЕ

О МОЛЯ ТЕ,

ТЪЙ ДЪЛГО ПЛАКАХ.

НАРИСУВАЙ МОЯТА КАРТИНКА – МОРЕ СЪС МЕН И СЪС ЧЕРЕШИ

ПРЕЗ ЛЯТОТО!