В ТЪМНОТО БЛЕЩУКАТ ОГЪНЧЕТА ДИВИ, 

МИГАТ И ПРИМАМВАТ СТЪПКИТЕ МИ-СКИТНИЦИ. 

ГЛАДКО КАДИФЕНО ВОДАТА ТЪМНЕЕ 

И ПРИКАНВА ТИХО, В СВОЯТА ПОСТЕЛЯ. 

ТЪМНО-ЗЕЛЕНЕЯТ С ГЪСТИТЕ ЛИСТА 

ЛИЛИИТЕ БЕЛИ. УХАЕ НОЩТА. 

ТЪНКИТЕ ТРЪСТИКИ КЛАНЯТ СЕ ПРИВЕТНО- 

ПЪТЕЧКА МИ ПРАВЯТ – А ЗАД МЕН – ЗАВЕСА.

ЗНАМ ЧЕ Е ОПАСНО НАТАМ ДА СЕ ХОДИ, 

И ЧЕ СА ИЗМАМНИ НОЩНИТЕ ОГНЬОВЕ, 

НО КАКВИ МАГИИ ИМАШ ВЪВ ОЧИТЕ, 

ТА ТАКА ПРИПЛАМВАТ ОГЪНЧЕТА СКРИТИ. 

МАМЯТ  МЕ НАВЪТРЕ, С ЛУКАВИ ИСКРИ - 

ТАМ НЕПРОНИЦАЕМО В ТЪМНОТО БЛЕСТИ 

ГЪСТА И ДЪЛБОКА ТИХАТА ВОДА, 

ТОПЛА И СМЪЛЧАНА, ПОКРИТА С ЛИСТА. 

КИЛИМ МИ РАЗСТИЛА – ПРИ ТЕБЕ ДА ДОЙДА, 

С ТРЕВИ МЕ УПОЙВА - ГЛАВА ДА СКЛОНЯ! 

ЦЯЛОТО ВЪЛШЕБСТВО СЯКАШ НА НОЩТА 

МЕ ПРИТЕГЛЯ МОЩНО 

И Е В ТВОЯ ВЛАСТ.

БАВНО МЕ ПОГЛЪЩА ТВОЯТА МАГИЯ 

ПОТЪВАМ, ПОТЪВАМ, 

УДАВНИЦА СЪМ АЗ.